Явор Димитров

19.06.1965-11.09.2008


Банковите ИТ системи - епицентърът на промените, свързани със SEPA
09.04.2008

Информационните решения напрактика са командните центрове, който днес движат финансовите институции. Въвеждането на съвременни ИТ в банките определено е конкурентно предимство. В контекста на задачите, свързани с участието в Единната зона за плащания в евро се очаква банките да консолидират своите информационни системи за да подобрят ефективността си

Явор Димитров, началник отдел ”Платежни системи” в БНБ

Финансовата интеграция на световно ниво и ниво Европейски съюз е свързана със значително нарастване на презграничните и местните плащания. В отговор на тези промени се създаде Единната зона за плащания в евро (SEPA), проектът, който навлезе в своя първи етап на 28.01.2008 г. в държавите от еврозоната. Досега не е имало по-значителна промяна в регулативната рамка и операционните процедури в банковата индустрия. Същевременно тази промяна има огромно влияние в страните от Централна и Източна Европа. България също предстои да тръгне по дългия път, наречен SEPA.

Информационните системии & SEPA

В центъра на всички тези промени са ИТ системите, чрез които банките извършват операциите си. Основните банкови системи напрактика са командните центрове, който днес движат финансовите институции в Европа. Въпреки това, тези информационни решения често са базирани на застаряващи технологии, въведени преди много години, понякога дори преди десетилетия, и често включват множество приложения, свързани “на парче”, което води до проблеми с наличните данни – тяхното качество, възможност за съгласуване и навременно ползване.

Българската банкова индустрия е добър пример за редица други банкови общности в Европа, заради въведените съвременни информационни технологии, което е добра предпоставка за конкурентно преимущество.

Международните сливания и придобивания поставят допълнителни технологични проблеми в банките, действащи на пан-европейско ниво. Несъответствието между банковите системи често може да направи трудно оказването на качествени услуги на клиентите, да се стигне до загуба и дублиране на информация или до невъзможност да се подават реалистични данни към мениджмънта.

Такъв род проблеми засегнаха и банки в България, когато се наложи да се свързват системи, разработени в различни краища на света. Банковите специалисти трябва да бъдат подготвяни за много по-сложни за интегриране решения, най-често разработени в други държави и не винаги отговарящи на местните познания и практики, защото в SEPA името на играта е „Стандартизация”.

В допълнение на тези затруднения идва и необходимостта от въвеждане на новите бизнес правила и механизми на Единната зона за плащания в евро. Това ще доведе до:

  • намаляване на таксите на презграничните трансфери в евро до нивото на таксите за местен превод;
  • даване на възможност на компаниите и гражданите да правят безкасови плащания в евро до получател, независимо къде в еврозоната се намира той, като използват една банкова сметка и един набор от платежни документи;
  • всички плащания на дребно да станат на практика местни, а разликата в изискванията за информация между местните и презграничните преводи ще изчезне;
  • плащанията в евро да бъдат обект на общи стандарти, правила и условия, които ще позволят обслужването им да е толкова лесно, бързо, сигурно и ефективно, както е на национално ниво днес.

Как ще се отразят тези промени на банковия бизнес?

Проучванията, които са направени, сочат, че SEPA ще подтикне банките към консолидация на техните информационни системи в усилията им да подобрят ефективността си.

Много банки нямат изградена единна информационна система, която да действа на пан-европейско ниво. В различните страни, в които оперират, те ползват различни и не винаги съвместими системи, заради което ще им е много трудно да поддържат обща платежна инфраструктура.

Повечето банки в еврозоната не бяха направили задълбочени анализи по въвеждане на SEPA и започнаха да търсят технологични решения едва в средата на 2007 година.

На сегашния етап, след старта на първите SEPA плащания, големите европейски банки разбират потенциала, който може да им донесе SEPA и активно работят по интеграционните си програми, свързани с единната зона. Най-вероятно те ще приложат на практика SEPA още до средата на тази година, но ще мине известно време преди да ги последват малките и средните по големина банки. Предполагам, че в скоро време, но в различна степен, тази активност ще засегне и банките в България, особено тези, които имат банки-майки в ЕИП.

Една от причините за различните нива на усвояване е, че интересът към SEPA е по-голям в тези страни и банки, които работят с по-голям брой корпоративни клиенти с бизнес в различни държави от европейския пазар. Целта е да се предложат консолидирани пан-европейски платежни услуги на ниска цена и многократно по-бързи от досега познатите времена за трансгранични преводи. Предизвикателствата за тези банки са огромни, тъй като пропуснатите ползи от SEPA може да имат значими последствия за техните приходи. Затова SEPA ще се превърне в централна задача при разработване на стратегиите им от 2008 година занапред.

Процесите в SEPA

Широкото разбиране на процесите в SEPA включва миграцията към единна централизирана ИТ платформа за банките с международен бизнес. Основните предимства са в това, че новите банкови продукти и услуги могат да се реализират в рамките на дни, вместо на месеци. Всички процеси ще станат до голяма степен автоматизирани, включително отчитането пред мениджмънта и надзорните институции, и няма да е необходимо дублиране и нова обработка на информацията в отделните банки, участващи в банковата група. Операционните разходи и ИТ разноските могат драстично да спаднат като се направят икономии от мащаба, а клиентите в различните страни ще получават еднакви продукти и услуги.

Изброените възможности принуждават банките, на базата на използването на нови и интегрирани информационни технологии, да се стремят към все по-висока конкурентоспособност не само в обхвата, но и в бързината, цената и сигурността на платежните услуги. Същевременно стандартизираните бизнес процеси намаляват регионалната и географска зависимост на клиентите, което дава шанс и на по-малки банки да се включат в конкуренцията. Въпреки дилемата - вложени средства/ефективност, която част от банките ще трябва да решават, считам че неразбирането на новите тенденции или закъснението може да се окаже по-рисковано, отколкото, ако се поеме инициатива да започнат процесите на миграция.

Въпреки солидните аргументи за предприемане на стъпки за технологично обновление, проведено наскоро проучване на Finextra показва, че от 150 анкетирани банки в Европа само 50% ще могат да покрият изискванията на SEPA за кредитен превод, 44% ще имат затруднения да изпращат кредитни преводи, а 6% няма въобще да могат да обработват SEPA преводи. Това означава, че има банки, които ще аутсорсват или ще излязат от платежния бизнес.

Всяка банка трябва да направи сама своя избор за бъдещето на платежните си операции и да намери най-подходящия и ефективен механизъм от гледна точка на своите цели и клиенти. Защото SEPA е и „Конкуренция” в областта на плащанията. Показателен е примерът с българската банкова общност, която бързо се ориентира в избора от механизми за получаване и изпращане на преводи в евро към страни от еврозоната, който трябваше да направи в началото на 2008 година. Всяка банка намери собствен подход при свързването си с механизми, позволяващи й да извършва такива преводи.

Разбирането за същността на SEPA не като еднократен акт, а като многостранен процес, засягащ всички дейности в банката, е от ключово значение за ранното разработване на вътрешни анализи не само за новите бизнес практики, а и за готовността на ИТ системите да работят в тези условия. Банките трябва да извършат критичен анализ на възможностите си да предоставят нова и по-подробна информация на своите клиенти, да въведат сигурни и ефективни механизми за електронно банкиране, механизми за реконсилация и предоставяне на други допълнителни услуги.

Къде сме ние?

На фона на всички тези предизвикателства банковата индустрия в страната не може да остане незасегната. Анализът сочи, че банките в България са добре технологично подготвени.

Редица банкови институции въведоха нови информационни системи, а такова обновление се наблюдава и в държавната администрация, имаща отношение към платежния процес.

Въвеждането на SEPA поставя редица изисквания, като например:

  • XML стандарт ISO 20022;
  • стандартизирани платежните инструменти;
  • ускорено въвеждане на EMV стандартите в картовия бизнес.

Като положителен пример в българската банкова практика трябва да се посочи трудното, но безспорно вярно решение за въвеждане на IBAN и BIC на разплащателните сметки както за международни, така и за местни плащания, което сега е задължително условие за SEPA преводите. След като сме решили този проблем, който стои пред множество други държави в общността, е необходимо да насочим усилията си към ясно дефиниране задачите и времето за въвеждане на новите платежни инструменти и механизми. Навременното им и стриктно прилагане ще помогне да се извършат неизбежните промени - по-ефективно и безпроблемно както в банковите системи, така и в системите на корпоративните клиенти.

Банките в страната трябва да планират необходимите бюджети, както и да повишат познанията на своите служители, свързани с процеса на мигриране към SEPA схемите. Добра практика би било да се изградят вътрешни групи, които да направят сериозен анализ на ИТ системите и бизнес процесите, които ще бъдат засегнати от изискванията на SEPA.

Необходимо е да има механизъм за обмяна на мнения между специалисти от всички банкови институции, тъй като наред с конкуренцията трябва да се разработват общи правила и практики, свързани с приложението на SEPA, като например - форматите и възможностите за допълнителни услуги.

Предстои и трудната задача да се преразгледа механизмът на изпълнение на плащания към/от бюджета, като се запази съществуващото ниво на информация и същевременно да се спазят изискванията, заложени в документите на Европейския платежен съвет.

Налице са и редица отворени въпроси, по които също ще трябва да се вземе отношение, а в последствие да се отразят в банковите информационни системи. Сред тях са:

  • SEPA директен дебит;
  • Подновяване на мандатите (съгласията) за директен дебит, съгласно новите изисквания на SEPA директен дебит;
  • Допълнителните опционални услуги (Additional optional services);
  • Информацията в извлеченията на банковите сметки;
  • Въвеждане на процеса на обработка от край до край (STP);
  • Ускорено въвеждане на EMV;
  • Въвеждане на SEPA правилата в националното законодателство;
  • Промяна на нормативната база.

През следващите няколко години на банковата общност и всички институции, засегнати от този процес им предстои да извършат огромни по мащаб и значение промени. На тези, които ще бъдат в епицентъра, пожелавам успех!

Явор Димитров е началник отдел ”Платежни системи” в БНБ. Професионалният му опит включва участие в множество значими проекти в банковата сфера. За приноса му в изграждането на системата RINGS, през 2003 г. е отличен със специалната годишна награда на IDG България за значим и професионално реализиран проект. Явор Димитров е и член на управителния съвет на сдружението „Клуб на българските ИТ мениджъри".

цветни букви

Разбирането за същността на SEPA не като еднократен акт, а като многостранен процес, засягащ всички дейности в банката, е от ключово значение за ранното разработване на вътрешни анализи не само за новите бизнес практики, а и за готовността на ИТ системите да работят в тези условия.

Оригинална публикация