„2010 г. е реалистичен срок за приемане на еврото като национална валута“, заяви Явор Димитров, началник на отдел "Платежни и сетълмент системи" в Българската народна банка (БНБ) на деветото издание на форума "Българската финансова система". Той посочи още, че страната ни се намира във валутен борд, икономиката е стабилна и расте, както и това, че са ясни показателите, които трябва да покрием, за да въведем еврото. Еврото е единната валута на Европейския валутен съюз. То беше прието от 12 страни-членове на 1 януари 1999 г. и стана единствено разплащателно средство в тях в началото на 2002 г. Еврото замени националните валути на Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия и Финландия, Гърция. Словения се присъедини към еврозоната на 1 януари 2007 г. Малта и Кипър депозираха молби за присъединяване към общата европейска валута. Наименованието "евро" на новата европейска валута бе прието на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Официалната абревиатура на еврото е 'EUR'. Тя е регистрирана в Организацията за международни стандарти (ISO). Знакът на еврото произлиза от гръцката буква епсилон, за да напомня за люлката на европейската цивилизация и едновременно да съдържа първата буква от "Европа". Двете паралелни линии символизират стабилността на еврото. В края на август 2006 г. международен доклад показа, че еврозоната отчита постоянно увеличение на новите работни места. По данни на "Банк ъф Америка" в периода април-юни новооткритите работни места са 51 900, а Германия увеличението е подобно или с 0.3% спрямо предишното тримесечие. Според мнозинството от гражданите на Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания еврото е навредило на икономиката им. Най-сериозен е скептицизмът във Франция – едва 5% са оптимисти. Около три-четвърти от германците също биха искали да се върнат към марката. В същото време Европейската централна банка продължава да твърди, че единната европейска валута е ефективно средство за борба с инфлацията.

Оригинална публикация