Насоките за бъдещото развитие на платежните системи в страната се определят от членството в Европейския съюз и преследваните цели за влизане в еврозоната. На дневен ред са нови проекти и предизвикателства, със съответно отражение върху бизнес средата



Явор Димитров, началник отдел ”Платежни системи” в БНБ

Еврозоната е в процес на важна реформа в областта на плащанията, свързана с изпълнението на проектa Единна евро платежна зона (SEPA) и изграждането на TARGET 2, като базова платформа, осигуряваща сигурен и надежден механизъм за извършване на плащанията в бъдещата единна зона. Реформата засяга всички съществуващи платежни инструменти, механизми и системи. Осъществяването й предопределя не само развитието на платежните системи в еврозоната, но и развитието на тези в бъдещите й страни-членки, в това число и на платежните услуги и инфраструктура в България.
В резултат на съвместните усилия на банковата общност и институциите, ангажирани в платежния процес в страната, през последните години се създаде модерна, надеждна и ефективна национална платежна система. Последните стъпки, реализирани през предходната година, бяха въвеждането на IBAN стандарта за номерата на банковите сметки; SWIFT формата на съобщенията в БИСЕРА; стартирането на EMV стандарта в картовата система. Завършен бе и процесът на структуриране на поднормативната база, регламентираща платежните процеси.
Насоките за бъдещото развитие на платежните системи в страната се определят от членството в Европейския съюз и преследваните цели за влизане в еврозоната. Интеграцията и хармонизацията на платежните услуги е безспорна необходимост за пълноценното и ефективно формиране и оползотворяване на европейския икономически и валутен съюз.
Предвид нуждата от синхронизиране на платежния процес и инфраструктура за сетълмент в страната с действащите в ЕС, развитието трябва да продължи с участието на страната ни в процеса на изграждане на SEPA.

Перспективи пред българските банки
С влизането на България в ЕС значението на SEPA и интегрирането на националните с паневропейските платежни инфраструктури придобива все по-голямо значение. Проектът SEPA налага нов подход при вземане на решения от страна на банките, включително и българските - подход налагащ по иновативни и самостоятелни решения свързани с плащанията от страна на банковия мениджмънт. БНБ играе ролята на катализатор на и координира интеграционния процес на националните с паневропейските платежни инфраструктури и не на последно място подпомага банковия сектор при прехода към SEPA, в качеството си на администратор на процеса на национално ниво. Цялостната концепция на проекта се основава на т.н. подход на саморегулирне (self-regulatory approach), изискващ дейното участие на банковия мениджмънт на ниво отделна банка.
Българските банки като част от европейския банков сектор не трябва да се изолират от идеята на SEPA. Получавайки по-голяма свобода на действие банковия мениджмънт трябва да разбере детайлите на SEPA, да оцени влиянието върху приходите, да прегледа и влиянието на конкурентните предложения и да анализира тяхната ефективност в бъдещия платежен пазар, съзнавайки, че плащанията стават все повече бизнес и по-малко наложена инфраструктура. При разработването на стратегията си е препоръчително мениджърите на банките в България, да вземат под внимание следните основни моменти:
- определяне на целеви пазари по географски регион и начин на обслужване в рамките на SEPA;
- сегментиране и определяне на целеви потребители и техните нужди;
- идентифициране на масовия пазар, пазарни ниши и спецефични възможности;
- преглед на схеми и стратегии за търговски марки, техните планове и междубанкови последици;
- развитие на нови, подобрени ценови условия и оферти;
- проектиране на нови SEPA продукти и услуги;
- преглед на стратегиите и мненията за продуктово разпределение към съществуващите и нови клиенти.

За постигането на тези цели е необходимо търговските банки да се подготвят за промените, като планират и мобилизират ресурси (финансови и кадрови), излъчат представители и активно участват в работата по въвеждане на новите стандарти и банкови практики.
В приетите от Европейския платежен съвет (ЕПС) документи еднозначно е изразено мнението, че участниците в платежните схеми трябва да предприемат необходимите стъпки за създаване на оперативна достъпност в SEPA зоната, без значение какъв тип клирингов или сетълмeнт механизъм използват. Всяка банка в страните от ЕС трябва да е достъпна за получаване на презгранични преводи в евро. Достижимостта се определя от директно, индиректно участие в паневропейска автоматизирана клирингова къща (PE-ACH) или използване на т.нар. “входна точка”, която осигурява достъп до останалите финансови институции, които не са участници в нея.

Изискванията за SEPA съвместимост
За осигуряването на SEPA-съвместимо плащане е необходимо трансферът на платежната информация да бъде осъществен през канал, съгласно изискванията, посочени в Правилниците на SEPA схемите за кредитен трансфер и директен дебит (SEPA Scheme Rulebooks). Всяка банка трябва да отговори на изискванията за SEPA съвместимост, което налага:
- избор на сетълмент споразумения (относно SEPA плащанията), които да осигурят съвместимост с изискванията от край до край;
- осигуряване на възможности за обработка на отхвърлени от системите или грешни трансакции;
- осигуряване на пълна достижимост в SEPA зоната.
Що се отнася до паневропейските платежни инструменти (SEPA кредитен превод, SEPA директен дебит, плащания с банкови карти) в документите на ЕПС е посочено, че страните, членки на ЕС, които са извън еврозоната ще трябва да въведат SEPA схемите за техните еврови плащания от 2008 г. Необходимо условие за банките при използването на паневропейските платежни инструменти ще бъде преминаването към стандарта ISO 20022, използващ XML, най-малко при преноса на съобщения между банки. Използването на стандарта при съобщенията клиент – банка и банка – клиент е препоръчително, но не и задължително, като в този случай се изисква указанията на ЕПС да бъдат доразвити от допълнителни изисквания, установени в двустранно споразумение между банката и нейния клиент. Важно внимание се обръща на електронизацията на целия поток на информация, както платежните съобщения, въвеждането на електронни фактури и широкото разпространение на електронния подпис.

Възможности
Въвеждането на SEPA в България определя следните възможности по отношение на платежните инструменти:
приемане на паневропейските (SEPA) платежни инструменти само при осъществяване на плащания в евро и паралелно съществуване с националните схеми до влизането на страната в еврозоната
или приемане на паневропейските (SEPA) платежни инструменти както за евровите, така и за левовите плащания (SEPA стандартите за местните плащания ще станат изискуеми при влизането на страната в еврозоната).
Изборът за преминаване към един от посочените варианти зависи от решението на националната банкова общност.
Към момента кредитният превод и директният дебит в България включват типично местни особености за улеснение на операциите на платците, получателите, Министерство на финансите и банките. Това се отнася най-вече за бюджетните плащания. Сега действащите национални схеми за извършване на бюджетни плащания дават възможност за автоматична обработка и пренос на допълнителна информация. SEPA схемите за кредитен трансфер и директен дебит не са съвместими с обработката на бюджетни плащания в страната. Първоначално работата към въвеждане на SEPA съвместими бюджетни плащания може да бъде насочена към анализ на националните бюджетни платежни инструменти в контекста на паневропейските стандарти (възможности за приспособяване или запазване на местните стандарти) и анализ на възможностите инфраструктурни промени при бюджетните плащания.

Операциите с банкови карти
Съществен остава въпросът с операциите с банкови карти.

За да може една банка да осъществява SEPA съвместими операции с банкови карти е необходимо:
да предложи една или повече SEPA съвместими картови схеми и карти за SEPA плащания;
да осигурят, че всички карти с общо предназначение, издадени в SEPA зоната ще бъдат съвместими с рамката, очертана от ЕПС;
да въведат EMV стандарт – миграция към чип карти и ПИН.
От тази гледна точка изисквания към банките относно SEPA плащанията с банкови карти са:
- осигуряване на възможност за приемане на терминали на плащания, генерирани от една или повече SEPA-съвместими картови схеми;
- премахване на бариерите, които могат да попречат на търговците да приемат повече схеми/ кобрандирани схеми на терминалите;
- осигуряване на възможност на картодържателя да използва повече от едно платежно приложение;
- осъществяване на пълна миграция към ЕМV и действия към ограничаване на картовите измами;
- осигуряване на потребителите на SEPA-съвместими карти относно SEPA плащанията с банкови карти;
- осигуряване всички карти с основно предназначение, издавани от една банка, да бъдат SEPA-съвместими.

Предизвикателства
Независимо от това кой от вариантите по отношение на платежните инструменти ще бъде избран от националната банкова общност, пред банките, опериращи на националния пазар, ще има много предизвикателства, свързани не само с въведжане на стандарт ISO 20022 при съобщенията банка - банка и стимулиране използването на този стандарт за съобщенията клиент – банка и банка – клиент. Не на последно място банките ще трябва да заделят значителни средства за промяна на софтуерните си системи за едновременна обработка на настоящите и SEPA схемите, а при приемане на паневропейските платежни инструменти и за левовите плащания, ще са необходими и промени в технологически и операционен аспект в притежаваната от търговските банките система за малки плащания в лева БИСЕРА. На правно ниво ще е необходимо банките и БНБ да адаптират практиката си с Директива за платежните услуги, Директивите на ЕС относно предотвратяване на финансирането на тероризъм и прането на пари.
Въпреки, че SEPA изисква от всяка търговска банка да вземе самостоятелно решение, е необходимо осигуряването на цялостна организация за реализиране на проекта на национално ниво. Основна роля в това отношение играе Националния съвет по платежните системи (НСПС). Досегашният опит потвърждава значението на основната цел, поставена пред НСПС – „да организира и координира процеса на интеграция на Република България с еврозоната в областта на платежните системи и изпълнението на проекта SEPA”.
В края на януари 2007 беше проведено заседание на НСПС, на което бяха разгледани възможностите за подобряване на работата и координацията по дефиниране и реализация на проектите, свързани с развитието на платежните системи в България и проучване на възможността за реализация на услугата, свързана с „единна входна точка”. Беше взето решение за създаването на следните Консултативни групи към НСПС:
- по платежни инструменти (SEPA кредитен трансфер и SEPA директен дебит);
по картови плащания и инфраструктура за обработката им;
по платежна инфраструктура;
- по бюджетни плащания;
- по участие на българските системи за сетълмент на сделки с ценни книжа в европейските структури за сетълмент на ценни книжа;
- за TARGET 2;
- по Директивата за платежни услуги (Payment Service Directive) и адаптиране на правната рамка в сферата на плащанията),
Поставените задачи са свързани с изготвяне на анализи и проекти за подпомагане на прехода на националната банкова общност към Единната евро платежна зона. Очартани са ясни времеви хоризонти за осъществяване на дейностите, посочени в мандатите на групите при формирането им и е заложено на силното сътрудничество на участниците в миграционния процес, и всичко това с ясната цел за постигане на своевременно, без всякакви сътресения и ползотворно приобщаване на България към семейството на европейските държави.

Оригинална публикация