Явор Димитров

19.06.1965-11.09.2008


Единната европейска платежна зона – инициатива, цели и предимства
19.10.2006

Изграждането на SEPA е политически въпрос за Еврозоната. Важно е това послание да бъде разбрано от участниците в процеса, за да могат те навреме да планират ресурси, да бъдат готови организационно и най-рационално да изпълнят своята роля – участие в един несравним по обем, но и по изисквания единен пазар на платежни услуги
Явор Димитров, началник отдел ”Платежни системи” в БНБ
Създаването на единен европейски пазар, конкурентен на глобализиращата се икономика, е водеща цел както политическа, така и икономическа, обхващаща всички сфери на живота. Това доведе до създаването на Икономическия и монетарен съюз през януари 1999 г., с цел премахване на бариерите, затрудняващи свободното движение на стоките и капитали, опростяване на процеса и намаляване на разходите, свързани с търговската дейност на територията на страните в ЕС. От политическа гледна точка със създаването на единен пазар, позволяващ свободното движение на еврото, се поставиха и основите на идеята за изграждането на Единна европейска платежна зона (SEPA).
Смисълът на SEPA
е в това, че използването на еврото, развитието на търговията и свободното прехвърляне на капитали не може да бъде осъществено без изграждане на адекватна инфраструктура. Представете си как бихте пътували с автомобила си, ако преминавайки от държава в държава пътните знаците се различават по форма, цвят и съдържание. Ако накрая стигнете за там където сте тръгнали със сигурност ще е много бавно, а днешната икономика изисква бързо и ефективно движение. За да може да се осъществи такова движение в областта на платежния процес бяха разработени и са в процес на изгражданe проектът SEPA и проектът TARGET 2. Те са базовата платформа осигуряваща сигурен и надежден механизъм за извършване на плащанията в бъдещата единна зона и са неделима част от процеса на Европейска интеграция.

Въпросът за цената
се поставя винаги, когато става дума за изграждането на инфраструктура. Дебатът за изграждането на единна платежна зона в началото бе поставен на плоскостта на бизнес интересите на банките, но след неговото “естествено” забавяне поради различните виждания на участниците, се взе решение: “Изграждането на SEPA е политически въпрос за Еврозоната”. Важно е това послание да бъде разбрано от участниците в процеса, за да могат те навреме да планират ресурси, да бъдат готови организационно и най-рационално да изпълнят своята роля – участие в един несравним по обем, но и по изисквания единен пазар на платежни услуги.

Инициативата
за проекта SEPA е на 3 институции. Първоначалната визия е на Европейската комисия, чиято цел е хармонизация и премахване на законовите бариери за плащания не само в Еврозоната, но и в ЕС като цяло. Условията, на които SEPA трябва да отговаря и сроковете за въвеждането й, се определят от Европейската централна банка, с цел поддържане на ефективен и стабилен пазар в Еврозоната.
Главна роля при изграждането на SEPA има Европейският платежен съвет (ЕПС). Създаден през 2002 г. ЕПС е органът вземащ решения и координиращ дейността на Европейската банкова индустрия. Съветът включва 65 банки и банкови асоциации от 27 европейски страни, представляващи всички страни и сектори на кредитните институции на пазара. Основната задача на ЕПС е дефиниране на целите, стандартите и в последствие пълно изграждане на SEPA.
Реализирането на проекта в отделните страни от Еврозоната трябва да бъде извършено от националните централни банки, търговските банки и банкови асоциации и публичната администрация. Те трябва да съдействат за реализацията на целите и изграждането на SEPA на местно ниво. Цялостният контрол върху проекта, определянето на правилата и стандартите за координация между отделните участници е задача на ЕПС.
Изграждането на SEPA
ще премине през два етапа. Предвижда се пълният набор от паневропейски платежни инструменти (кредитни трансфери, директни дебити, банкови карти и кеш) да бъде готов до края на 2007 г. От началото на 2008 г. банките ще имат възможност да предлагат на клиентите си паневропейски инструменти, услуги и стандарти паралелно с националните.

Преходният период на паралелно използване ще продължи 2 години, с което ще завърши и първият етап. След края на 2010 г. националните инструменти, услуги и стандарти ще бъдат изцяло заменени с паневропейските, с което завършва и вторият етап и на практика ще се роди Единната европейска платежна зона, в която клиентите на банките ще ползват едни и същи услуги, независимо в коя от държавите от Еврозоната се намират. Ако проектът се движи в обявените темпове, участието на страната ни в него няма да е догонващо. Институциите в България ще бъдат част от изграждането на SEPA.
Освен въвеждането на паневропейски платежни инструменти за цялостното реализиране на проекта SEPA е необходимо да се изгради и инфраструктурата в Единната платежна зона, което се предвижда да стане най-късно до края на 2010 г. Концепцията за инфраструктурата на SEPA предвижда изграждането на паневропейски автоматизирани клирингови къщи (PEACH).
Специфичните условия в отделните страни предопределят различния начин на осъществяване на проекта. Националните банкови общности в Еврозоната са отговорни за трансформирането на целите на SEPA в националните планове за миграция, които позволяват на всяка банка и на всеки системен оператор в платежната инфраструктура да приспособи своята стратегия и система за постепенен преход към SEPA.
SEPA ще наложи и промени в правната рамка, регулираща платежните системи в отделните държави в Еврозоната. Централните банки в страните – членки ще са отговорни за издаването на разпоредби, спогодби или споразумения, които осигуряват изпълнение на решенията на Европейския платежен съвет (в срок до шест месеца от приемането им от ЕПС) и успешното им осъществяване на национално ниво.

Целта
на проекта SEPA е да позволи на европейските граждани да извършват плащания в цялата зона от банковата си сметка, като използват еднакви платежни инструменти, толкова лесно и сигурно, колкото извършват националните си плащания днес. За клиента трябва да е без значение къде и в коя банка в Еврозоната е неговата сметка. С проекта SEPA се цели да се намери решение на проблема с презграничните плащания, които в момента са неудобни за клиентите, тъй като платежните инструменти, които те притежават за национални плащания не могат да се използват за презгранични.
Единната европейска платежна зона ще създаде условия за усилване на конкуренцията в предлагането на платежни услуги и ще доведе до премахване на монопола, който някои банки налагат на национално ниво. Това неизбежно ще се отрази върху качеството на платежните услуги в положителна посока, а цената им се очаква да намалее. Ще се създадат по-ефективни платежни системи с осезаеми ползи за икономиката и обществото като цяло.
Реализирането на проекта SEPA ще доведе до трансформиране на силно фрагментираната инфраструктура за малки плащания и многообразието от платежни инструменти в единна платежна зона, като по този начин повиши сигурността на плащанията и увеличи цялостната ефективност поради икономии от мащаба.

Ползите
от реализирането на SEPA за всички участници в разплащателния процес са пряко свързани с целите на проекта, а именно всички транзакции в държавите членки на ЕС да се извършват по едни и същи стандарти и дори при едни и същи такси и комисиони за местните и трнасгранични плащания. Уеднаквяването на стандартите и по-бързия сетълмент ще ускори движението на паричните потоци и ще намали разходите, което ще подобри състоянието на икономиката в Еврозоната като цяло.
В банковия сектор основното предположение, което се прави от банковите и небанковите финансови институции е насочено към това, че последиците от реализирането на проекта SEPA са свързани главно с намаляване на банковите такси, т.е. с облагодетелстване на клиентите на банките като потребители на банкови услуги. Това пък от своя страна би се отразило негативно върху приходната страна на бизнеса с плащания на банките. От тази гледна точка, като участници от противоположните страни на разменния процес, се предполага, че когато се генерират ползи за едната страна, то те обикновено са за сметка на другата.

Кой ще плати цената?

В началото на статията споменахме, че в изграждането на SEPA не става въпрос за бизнес отношения, а за механизъм, който трябва да създава обществени ползи. За това, според мен, въпросът за цената трябва да бъде поставен – “Как тази цена да бъде намалена до разумни граници?” - защото тя ще бъде платена от всички участници.
Значителна част от разходите на банките ще бъдат свързани главно с изграждането на инфраструктурата на SEPA (от една страна като участници, а от друга като акционери в системни оператори). При това отделната банка не може да извърши цялата тази подготовка, сама за себе си, тъй като тук става въпрос не за една или друга услуга, а за изграждането на информационна среда, която трябва да е еднаква като условия и организация не само за всички банки в дадена страна-членка, но и за всички кредитни институции в обединена Европа.
От тази гледна точка е изключително важно цялата банкова индустрия да осъзнае ангажиментите си и да направи навременни усилия за планиране, заделяне на ресурси и изграждане на проекта SEPA в България.
Реализирането на проекта SEPA ще се отрази на бизнеса с плащания на банките. От една страна банките ще трябва първоначално да инвестират, което в последствие ще донесе ползи свързани с елиминирането на националните граници, уеднаквяването на стандартите, платежните инструменти, правната рамка. В момента приходите на банките от бизнеса им с плащания варират значително в отделните страни. Банковите общности следват бизнес модели, които са развивани през минали периоди, за да задоволят нуждите на отделните държави. За банките, които възнамеряват да се придържат към тези модели на всяка цена, реализирането на проекта SEPA ще доведе до увеличаване на разходите. За тези банки, които успеят да приспособят бизнес моделите си към изискванията, основани на европейските интегрирани модели, технологичните новости и откриването на нови канали за дистрибуция на платежни услуги, SEPA ще бъде възможност за придобиване на конкурентно предимство.
В по-общ план ползите за банките се изразяват и в разкриването на възможности за развиване на нови продукти, за навлизане на нови пазари, установяване на нови партньорски отношения.

Създаването на Паневропейски платежни инструменти
е основен елемент в концепцията за изграждането на SEPA. С тази задача е натоварен ЕПС. Съветът трябва да разработи пълния набор от паневропейски платежни инструменти – кредитни трансфери, директни дебити, банкови карти и кеш.
За кредитните преводи е приет стандартът Credeuro, но той засега е приложим само по отношение на трансграничните кредитни преводи на стойност до 12 500 евро. Националните кредитни преводи продължават да спазват национални стандарти и бизнес практики, които са високоавтоматизирани и ефективни, но несъвместими. По тази причина, въпросът е как Credeuro де се превърне в основна услуга за кредитни преводи за по-дребни местни плащания в цялата Еврозона. Необходима е хармонизация на местните стандарти за интерфейса клиент-банка чрез определяне на единен стандарт за иницииране на електронни плащания и автоматизирано заверяване на салда по сметки. Крайната цел е Credeuro да бъде възприет като единен стандарт за пълна автоматизирана обработка на кредитни преводи в цялата Единна европейска платежна зона.
Освен това, ще е необходимо Credeuro да бъде допълнен с услуга за плащания с вальор същия ден (т.нар. Prieuro), за да се постигне ниво на обслужване, сравнимо с това на най-добре работещите национални пазари. Целта е това да се постигне до края на 2007 г. Така, най-късно от 1 януари 2008 г., гражданите на Еврозоната трябва да имат на свое разположение Credeuro и Prieuro като общ стандарт за местни/паневропейски кредитни преводи.
В България изискването за плащане същия ден е постигнато, което ни дава предимство в реализирането на проекта. Насоката в която предстои да работят експертите в областта на плащанията в страната е как да бъде обработена допълнителната информация свързана с бюджетните плащания съдържаща се в кредитния превод, който се използва в момента. Същия проблем касае и директния дебит.

Директният дебит е автоматичен трансфер на средства от сметката на длъжника към тази на получателя, по упълномощена инициатива на последния. Неговата функция ще бъде насочена към улесняване на корпоративните клиенти, имащи бизнес в различни страни на ЕС. Използването на тази платежна схема ще бъде удобно и за гражданите на ЕС при плащане потреблението на различни видове услуги. Препоръка на ЕПС към националните банкови общности е да осигурят възможност дирекния дебит да бъде прилаган в националните плащания в страните от Еврозоната от 1 януари 2008 г. Това би било важна стъпка по пътя към въвеждане на този важен платежен инструмент в Еврозоната през 2010 г.
ЕПС отдава голямо значение на картовите плащания, тъй като в момента те представляват най-често използвания инструмент за трансгранични плащания. Бъдещата политика е свързана с използването на картите в Еврозоната и присъединяващите се страни със същата ефективност, сигурност, леснота и разходи, каквито са на национално ниво. Важно условие, което трябва да бъде постигнато за осигуряване на интеграцията в рамките на Еврозоната в областта на банковите карти, е принципът „всяка карта – на всеки терминал”, т.е. всеки картодържател да може да използва своята карта на всеки банкомат (ATM-устройство) и POS-терминал на разумна цена, без да се прави разлика в коя страна от Еврозоната е издадена тя. За постигането на SEPA при картови плащания се акцентира върху борбата с картовите измами, премахването на технологичните бариери, лицензирането на отделните картови продукти, уеднаквяване на правилата и изискванията. Друг проблем, свързан с картовите плащания е, че голяма част от националните схеми функционират много ефективно, но никоя от тях не може да оцелее на един по-интегриран пазар, където за постигането на истинска Единна европейска платежна зона е необходимо националните стандарти, бизнес практики, инфраструктура и платежни инструменти да станат паневропейски.
С въвеждането на еврото като единствена платежна единица в Еврозоната след 01.01.2002 г., ЕЦБ подчерта голямото значение, което се придава на обръщението на наличните пари. При изграждане на SEPA по отношение на кеша трябва да се цели намаляване на средния разход за транзакция и увеличаване обема на безналичните плащанияот една страна, а от друга да се създаде дългосрочен план, който да предложи еднакво таксуване по отношение на предлаганите от ЕЦБ и от националните централни банки услуги.
Все по-често внимание се обръща и на каналите за плащане свързани с мобилните комуникации. Търсенето и предлагането на все по-лесни, но и сигурни канали за достъп до средствата на всеки клиент, без значение на мястото което той се намира, според мен, ще бъде едно от големите предизвикателства в близките години в бизнеса с плащания.

Инфраструктурата за клиринг и сетълмент
на плащания на дребно има важно място при реализирането на проекта. Националните платежни системи трябва да се включат в общоевропейска инфраструктура. За реализирането на тази цел, за сега, има три възможни варианта.
Първият е съответната национална платежна система или няколко платежни системи заедно да бъдат трансформирани в паневропейски автоматизирани клирингови къщи (PEACH).
Втората алтернатива пред съответната платежна система е да се трансформира така, че да отговаря на определени минимални изисквания, но да не е същински PEACH, т.е. да се превърне в така наречения PEACH Compliаnt. Все още не са напълно уточнени тези минимални изисквания.
Ако дадена платежна система не се трансформира по един от посочените начини тя трябва да спре да съществува. Обмисля се вариант, при който е възможно платежната система да не отпадне, а да изпълнява само вътрешни за страна плащания. По този начин обаче се появява противоречие с основната концепция на проекта SEPA, а именно изграждане на Единна платежна зона.
Пред банковата общност в България предстои да направи своя избор, много внимателно и да определи посоките за развитие на платежните системи в страната по пътя им към Единната европеиска платежна зона.

Българската банкова система
трябва да измине дълъг и труден път докато се превърне в неделима част от единния европейски финансов пазар.

Става въпрос не толкова за обема от банкови услуги, колкото за приспособяването на българските институции към Единната европейска платежна система, която се развива непрекъснато.
Преходът на българските кредитни институции и платежни системи към европейските платежни мрежи няма да е лесен. Той ще бъде свързан както с ангажирането на много на брой професионалисти в областта на плащанията, така и на значителни по обем средства.
Съществено място в тази реформа заема изпълнението на проекта за Единна европейска платежна зона и проекта за изграждане на единна система за големи плащания – TARGET 2. Предвижда се TARGET 2 да заработи през ноември 2007 г., но БНБ ще се присъедини към нея след влизането на България в Еврозоната и след въвеждането на еврото като единствено платежно средство. Ако реформата не бъде внимателно планирана и осъществена, тя може да доведе до проблеми за цялата икономика на страната.
БНБ, съвместно с МФ, банковата общност, системните оператори и други заинтересувани институции ще подготви, координира и контролира проектите, свързани с промените и участието на банковата индустрия в SEPA.
България вече е направила няколко сериозни крачки по пътя към присъединяването към SEPA и TARGET 2. През 2003 г. успешно стартира работа Системата за брутен сетълмент в реално време (RINGS). Създаването на RINGS в значителна степен улесни платежния процес в страната, като същевременно създаде нови правила и позволи на участниците да натрупат опит при промяна на платежни механизми.
През юни 2006 г. в България бяха въведени международните номера на банковите сметки (IBAN). Всички страни – членки на ЕС използват IBAN стандарта. До януари 2006 г. IBAN е въведен в общо 42 държави, като 10 от тях го използват и за вътрешни плащания. Преминаването към новия стандарт на номерата на банковите сметки се обосновава от факта, че паневропейските кредитни трансфери и паневропейските директни дебити, като основни платежни инструменти на SEPA, изискват използването на IBAN и BIC код .
Предимството на България при въвеждането на международните банкови номера е, че IBAN беше въведен не само за трансграничните, но и за националните плащания. Бяха направени промени в нормативната база и платежните документи. Основните плюсове на новите номера са свързани с по-добрата идентификация на получателя на средствата, намаляване на броя на неточно извършените преводи (клиентът получава по-голяма сигурност), по-висока степен на автоматизация при обработката, намаляване на цената на превода (улеснява извършването и получаването на плащания в страната и чужбина). Прилагането на IBAN се превръща в една от основните предпоставки за успешното присъединяване на България към SEPA.
Още тази есен в България започва подготовката на Национален план за участие в SEPA и TARGET 2, в тясно сътрудничество както с банките и институциите в страната, имащи отношение към платежния процес, така и с бизнес общността, която ще ползва новите платежни услуги. Ще се черпи опит и от международните институции, които също ще трябва да изпълнят изискванията за присъединяване към SEPA. В Еврозоната паневропейските платежни инструменти ще съществуват паралелно със сега действащите стандарти, като се предвижда това да продължи около две години, след което ще се предлагат само финансови услуги, създадени по единен евростандарт.
България няма да може да се възползва от този двугодишен преходен период за въвеждането на паневропейските финансови услуги. Това означава, че българските кредитни институции ще трябва директно да преминат от националните към паневропейските инструменти, а платежните ни системи да преустроят дейността си съгласно новите изисквания.
Целта на Националния план ще бъде да се създадат планове и графици за да се осъществи постепенен преход към инфраструктурата, инструментите, организацията и стандартите на Европейската платежна зона. Разработването на тези планове, според мен, трябва да бъде направено от по голяма група експерти в областта на платежните системи, включително и специалисти от страна на ТБ.

Считам че един добър подход е създаването на постояно работеща група към Националния платежен съвет, която да изработва и предоставя материали, за обсъждане пред банковата общност и заинтересованите институции. Групата може да бъде натоварена и със задачата да изготви методология и препоръки за внедряването на нови платежни стандарти и за превръщането им в банкови практики.
Участието в Единната платежна зона няма алтернатива, и поради това ни очаква съвместна, дълга работа - може би тежка, но обречена на успех.
Явор Димитров е началник отдел ”Платежни системи” в БНБ. Професионалният му опит включва участие в множество значими проекти в банковата сфера. За приноса му в изграждането на системата RINGS, през 2003 г. Явор Димитров е отличен със специалната годишна награда на IDG България за значим и професионално реализиран проект.

Използвана литература и източници на информация:
Fourth Progress Report of European Central Bank – February 2006
Making SEPA a Reality (Implementing the Single Euro Payments Area) – August 2006
Impact Paper Towards “PE-ACH”
The Future of Retail Payment Infrastuctures in the SEPA – October 2005
www.bnb.bg
www.mnb.hu
www.ecb.int
www.europeanpaymentscouncil.org

SEPA ще повиши сигурността на плащанията и ще увеличи цялостната ефективност поради икономии от мащаба.

Уеднаквяването на стандартите и по-бързия сетълмент ще ускори движението на паричните потоци и ще намали разходите, което ще подобри състоянието на икономиката в Еврозоната.

Оригинална публикация