Български фирми не са допуснати до участие в търга за СБСРВ Ако нищо не попречи на първоначалния график на БНБ, в навечерието на 2002 г. платежната ни система ще обогати архитектурата си с едно позакъсняло, но важно звено - системата за брутен сетълмент в реално време(СБСРВ). Тя ще означава засега само свободна техническа валенция за включване в трансевропейската система TARGET. Последното е възможно едва тогава, когато ще се разплащаме не с левове, а в евро. Даниела Стефанова В края на 2000 г. БНБ взе нещата по проекта, наричан в началото БИСЕРА 4, а после СБСРВ, сериозно в ръцете си. В началото на месеца бе обявен конкурс за изпълнител на СБСРВ, чийто собственик ще бъде централната банка. На практика проектът беше не просто преименуван, а преформулиран. За Банксервиз, която по условие (не е реализирала такъв проект) е изключена от кръга на изпълнителите на новата система, не остана друго освен да усъвършенства БИСЕРА 3. От 12 февруари БНБ продава тръжните книжа. Цената им е 1000 лв. Спряганите имена на фирми с референции за реализирани проекти са Logica, Sema Group, Perago, Unisys, Montran(?). Изборът ще бъде направен в средата на април, а договорът подписан през май. Очаква се проектът да отнеме 9-12 месеца. Защо е необходима СБСРВ Тя ще поеме всички системно важни (големи) плащания, извършвани между банка-банка, банка-БНБ, БНБ-банка. Големите плащания са само 10% от общия обем на паричните транзакции, но като стойност представляват 80% от всички суми в страната. Системата ще позволи незабавна – за секунди, обработка на нарежданията за плащане. Централната банка ще следи пряко разплащателния процес във всеки момент. Това премахва кредитния риск, тоест плащания се извършват само при достатъчна наличност по сметката на наредителя. Какво вижда БНБ “БНБ не се интересува защо, на какво основание една банка прави превод. За нас е важно да знаем само коя е банката изпращач и коя – получател и налична ли е сумата”, казва Явор Димитров, от БНБ. - Така че Y схемата (използвана в почти всички европейски банки) дава възможност за запазване търговската тайна на банките. Има и V-схема, при която централната банка вижда всичко.” В каре: Схемата Y-copy Когато една банка заверява друга банка с голямо плащане, което минава през RTGS, тя пуска директно съобщение към банката получател. То се прихваща от системата. От него се прави екстракт, който отива към системата за счетоводство в реално време(СБСРВ) и се проверява има ли сметката достатъчно пари. Ако има достатъчна наличност, се извършва прехвърляне на средствата и се връща съобщение към цялостното прихванато съобщение. Банката наредител получава съобщение и вижда, че има намалена сума с хикс лева, а банката получател – че има увеличена сума и защо. Банките също наблюдават в реално време собствените си сметки – наличност, одобрени плащания от и към тях, чакащи нареждания. В края на деня получават справка за състоянието на сметката си.

При липса на наличност по сметката се образува опашка. В края на работния ден всички опашки от чакащи плащания автоматично се премахват. СБСРВ разполага с механизми да решава и т. нар. “gridlock” ситуации, когато опашката се блокира от неизвършено плащане. Участници в СБСРВ са БНБ, всички търговски банки, Министерство на финансите за сделки с ДЦК, инвестиционни посредници, които имат сметки за сделки с ДЦК, както и системните оператори – Банксервиз, БОРИКА, Управление “Фискални услуги” в БНБ. Всички те имат равноправен достъп. Системните оператори се предвижда да се включват към СБСРВ 1-2 пъти дневно. Всяка банка ще се включва чрез централата си и ще има една разплащателна сметка. Те ще подпишат договор с БНБ за обслужване на сметката си и ще ползват активирана услуга SWIFT FIN-Y Copy. “В момента платежната ни система е прекалено стабилна, с големи излишества и за част от банките въвеждането на СБСРВ може би изглежда безсмислено, защото те държат и без това в момента голям излишък, казва Явор Димитров. - Надяваме се с развитие на процеса на отпускане на кредити, на операциите с ценни книжа банките да оценят предимствата на системата.” Според него новата система облекчава най-много дейността на дирекция “Ликвидност” в банките. БНБ предвиждат курсове за служителите от тези дирекции, за да разберат как се отразява тя на допълнителните приходи на банките, на лихвения процент и други ефекти и възможности за бързо движение на парите. Статистиката показва, че лихвеният процент пада. Цената на СБСРВ Има страни, в които системата за брутен сетълмент в реално време е изградена с помощта на търговските банки. Българската система ще е собственост на БНБ и тя ще поеме сама разходите по нея. Централната банка ще разработи тарифа за плащанията през системата. Цената ще се зависи от стойността на системата плюс цената на SWIFT съобщенията. Банките членове на SWIFT ще получават SWIFT Y-copy безплатно. С Банксервиз и БОРИКА централната банка ще се свързва 1-2 път на ден и ще има тарифна политика. Една връзка струва???). “БНБ няма да печели. Смисълът на тарифите е изплащането на СБСРВ, за да може след време(смятаме да използваме системата 5 г.) да се купи нова”, смята Я. Димитров. TARGET перспективата Включването в TARGET съществува като техническа възможност веднага с изграждане на системата. Проблемът е, че сега тя не работи е български левове. Разплащанията с европейската валута е въпрос на развитие на родната ни икономика. Централни банки в Европа със СБСРВ, базирани на SWIFT Белгия Люксембург Босна и Херцеговина Норвегия Германия Словения Дания Унгария Ирландия Финландия Испания Франция Латвия Хърватска Швеция Платежна система на България 1.СБСРВ в БНБ 2.Система за междубанкови трансфери на парични суми – Банксервиз 3.Система за картови плащания – БОРИКА 4.Електронна система за търговия с ДЦК – Фискални услуги 5.

Оригинална публикация