Явор Димитров

19.06.1965-11.09.2008


IBAN - новите хоризонти на платежната система
25.10.2005

Развитието на платежната система е един непрекъснат процес, върху който оказват влияние, новите технологии и нови бизнес правила, а напоследък, все по често, и изискванията на клиенти и институции ползващи все по-глобално платежни услуги. След успешното въвеждане на RINGS преди две години предстои още един мащабен проект свързан с платежните системи. Въвеждането IBAN (International banking account nuber) е поредната стъпка към установяването и развитието на ефикасна и модерна банкова система в България
Явор Димитров, началник отдел ”Платежни системи” в БНБ

Проектът за въвеждане на международен номер на банкова сметка и свързаните с това промени в националната платежна система стартира с решение на Управителния съвет на БНБ и трябва да завърши на 1.06.2006-* година. Обхватът на проекта включва и отпадане на БИН номерата и преминаване на системата БИСЕРА в SWIFT-формат. Това ще даде възможност за модернизиране, повишаване на ефективността, качеството и бързината на платежния процес.
Ползването на IBAN дава по-голяма възможност за автоматизиране на плащанията и постигането на т.нар. STP процес (намаляване на ръчната намеса в обработката на плащанията) – което ще отговори на световните и европейски тенденции.

Предимствата

С въвеждането на IBAN сметката се намалява неточното осъществяване на преводи и се осигурява по-лесна идентификация и валидация при минимални промени в платежната система.
Проектът ще даде възможност за улесняване на потребителите на банкови услуги с предлагането на ефективни, бързи и качествени преводи на международно и национално равнище като се увеличи степента на доверието на предаваната информация. Избягва се затруднението на потребителите при подаване на платежни документи към чужбина. Резултатът от тях често е некоректен и непълен по отношение на данните, които се вписват в нарежданията, което води до намаляване на ефективността на плащания и увеличаване на разходите за извършването им.
Употребата на международния номер на банкова сметка е и един от задължителните елементи за бъдещето участие на България в Единна европейска платежна зона (SEPA) която се предвижда да доведе до сигурно, лесно и евтино осъществяване на плащания между участниците в Еврозоната, а това е и пряко свързано с бъдещето членство на страната ни в Европейския съюз.
В тази връзка, отчитайки голямото бъдещо значение на проекта, БНБ взе решение, да въведе IBAN не само при осъществяване на международни, но и при националните плащания. Това решение се обосновава и от факта, че в международен аспект започва да се осъществява натиск от страна на бизнеса към подобряване ефективността, бързината, цената и качеството на плащанията, което води след себе си до налагането на унифициран метод за изчисляване на банкова сметка.
При въвеждането на IBAN е залегнала идеята за максимално улесняване на автоматичния процес между финансовите институции и техните клиенти като промените в банковите кодовете, действащи до сега, да бъдат минимални.

Реализацията

Мащабността на проекта за внедряване на IBAN в България и значението, което има сред всички участници в платежния процес както и нуждата от синхронизация на действията на всички институции, наложи учредяването на Координационен съвет по внедряването на проекта IBAN, който да изработи план за внедряване, да осигури необходимата организация и ресурси за изпълнението, както и да координира действията на институциите по въвеждането му в националната платежна система. От особена важност са и действията за осигуряване на стабилна нормативна база, единно функциониране на националната платежна система, последващите промени в платежните документи, промените в софтуера на търговските банки и институциите, получаващи информация от тях.
Осъществяването на проекта налага използването на сериозен кадрови ресурс като за целта участие вземат БНБ, АТБ, всички търговски банки, системните оператори, Националния осигурителен институт, Министерство на финансите, Главна данъчна дирекция, като координационната и катализираща функция се извършва от БНБ.

План за действие

В разработването на проекта се установяват четири основни етапа.
На първо място е поставено изработването на нормативната база. Процесът на правно регламентиране включва в себе си изработването и приемането на Наредба №13 на БНБ и указанията за прилагането й. В допълнение към нея за синхронизиране с изискванията на проекта се променят наредби №№ 3 и 16 на БНБ. На този етап са определени и изискванията към платежните документи по отношение на реквизитите и формата им. Осъществява се подробен анализ на поднормативните документи, подлежащи на промяна в резултат на проекта. Ревизират се указанията относно попълването и съдържанието на преводните документи при използването на IBAN. Процесът налага да се синхронизират и SWIFT стандартите за съобщения с новите платежните документи. Този етап завършва на 8.10.2005 година с влизането в сила на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Тук е важно да отбележим, че промените в платежните документи, касаещи IBAN номера ще влязат в реално действие на 01 юни 2006 година.
Вторият етап има за цел изработването на планове за действие на БНБ, търговските банки, системните оператори, МФ, НОИ и синхронизирането им, като преди това са определени съответните минимални изисквания. Изработването на тези планове се състои в определяне на вътрешни правила и графици, технически спецификации и софтуерни решения, които ще бъдат обобщени и предоставени за запознаване на страните.
Плановете и графиците ще бъдат обединени в общ график за внедряване на проекта. При консолидирането на плановете ще бъде оценена индивидуалната възможност и готовност на всяка от горепосочените институции да приеме IBAN стандарта като се отчетат възможностите на обслужващите ги ИТ компании да разработят вътрешните им счетоводни и информационни системи и продукти по начин, позволяващ безпроблемното и в срок въвеждане на проекта. Промените се отчитат във възможността вътрешните банкови системи да съумеят да генерират, приемат, валидират и трансферират IBAN-а, като валидацията на IBAN и BIC задължително трябва да предхожда осъществяването на превода посредством стандартен валидиращ алгоритъм.
Всичко това налага планирането и използването на сериозен финансов и кадрови ресурс от страна на банките като се формират екипи включващи разнородни експерти за реализацията на този мащабен проект. В края на този етап (месец март 2006) предстои и процеса на генериране на новите сметки и на уведомяване на всички банкови клиенти. Банките трябва предварително да създадат необходимата организация, включително и чрез предварителна разяснителна кампания. На този етап и клиентите, и най-вече разработчиците на счетоводни приложения ще трябва да нанесат корекциите в използваните от тях счетоводни програми и документи в които има включена сметка.
Третият етап е етапът на тестване. Обобщаване на индивидуалните планове на участниците в проекта ще бъде последвано от въвеждането на подробен план и график за осъществяване на общи тестове и запознаването на участниците в тях. Предвижда се планирането да приключи в средата на месец февруари. Самото провеждане на тестовете ще се осъществи в периода март-април 2006 година. В него ще участват екипи от представители на участниците. Ще се тества функционалността на вътрешните и външни системи, използвани от участниците индивидуално и във взаимовръзка при осъществяване на плащания, съблюдавайки новите изисквания на проекта.
Финалният етап съвпада с въвеждането на проекта - 01 юни 2006 г. съгласно новоприетата Наредба №13 на БНБ. Тя определя структурата на IBAN сметката в България, който е 22 позиционен. Състои се от код на държавата – за България е BG; контролно число по модул 97; идентификатор на банка – първите 4 знака от BIC кода на банката; идентификатор на БАЕ в рамките на банката; идентификатор на вида сметка като последните осем знака са със семантика, определена от банката.
Наредба 13 на БНБ налага нови правила – уведомяване на клиента при генерирането на съответния IBAN веднага след откриването на сметка.

При осъществяване на плащания -BIC кода и IBAN номера задължително трябва да бъдат указани от наредителя, тъй като ако не го направи или открие грешка в нея, банката има правото да върне платежния документ или да наложи допълнителни такси. Наредбата поставя и задължение на търговеца в международната търговия да представи при съставянето на фактурата своя IBAN-номер и BIC код на банката.
Високите цели, поставени с проекта за въвеждане на международен номер на банкова сметка и свързаните с това промени в националната платежна система са сериозни. Проектът предвижда мащабна реорганизация, която ще доведат до значителни положителни ефекти в банковата и търговска сфера. Чрез него ще се повиши ефективността, бързината, качеството и сигурността при осъществяване на плащанията, ще се модернизира платежния процес и ще се направи още една крачка към интеграция на платежната инфраструктура с тази от Европейския съюз.
Въвеждането на промените ще допринесе за по-добрата подготовката на националната платежна инфраструктура за интеграция, динамичното развитие и глобализацията на банковата и търговска дейност

Явор Димитров е началник отдел ”Платежни системи” в БНБ. Професионалният му опит включва участие в множество значими проекти в банковата сфера. За приноса му в изграждането на системата RINGS, през 2003 г. Явор Димитров е отличен със специалната годишна награда на IDG България за значим и професионално реализиран проект.

Оригинална публикация