Развитието на схемите за електронни пари предизвиква значителен интерес през последните няколко години, още повече че тяхната употреба е много слабо обвързана с кешовите и традиционните платежни инструменти. Явор Димитров През последните няколко години вследствие на бързия технологичен прогрес и развитието на финансовите пазари се създадоха голям брой иновативни продукти за осъществяване на плащания. Транзакциите, реализирани чрез тях, увеличават обема и стойността на вътрешните и задграничните потребителски плащания (retail payments). Под натиска на клиентите (потребители и търговци), банките и платежната инфраструктура осигуряват все по големи възможности за достъп на паричните средства и тяхното използване. Новите методи могат да се разделят на две основни категории – електронни пари и мобилни и Интернет плащания. ЕЛЕКТРОННИТЕ ПАРИ (e-money) са под формата на карти със съхранена стойност или разчетни единици, съхранени в чип или компютърната памет. Те трябва да бъдат разграничени от т.нар. продукти за достъп, позволяващи на потребителите да използват стандартните платежни услуги посредством електронни средства за комуникация. Следва да се разглеждат като средства за плащане с многоаспектно приложение и се разделят на картови продукти и продукти, базирани на мрежова или софтуерна основа. Картовите (предплатени карти или електронни портмонета) са създадени да улеснят директните трансфери на малки по размер плащания като предлагат заместител на фидуциарните пари. Те по-скоро допълват, отколкото заместват традиционните средства. Подобни схеми са пуснати в действие и оперират относително успешно в значителен брой страни като Белгия, Дания, Германия и Филандия. За разлика от тях в държави като Канада, Великобритания, САЩ някои от схемите за електронни пари не са постигнали очакваните резултати и са били изтеглени. Като най- успешен се посочва експериментът за въвеждането на тези продукти в сектора на публичния транспорт, паркингите и при телефонните компании. Развитието на продуктите, базирани на мрежова или софтуерна основа, е значително по-слабо. Основно приложение имат в страни като Австралия, Колумбия, Гърция и Хонконг, но остават ограничени в своята употреба, обхват и приложение. Подобно на картово базираните се насочват към улеснение на т.нар. retail payments, използвайки различна телекомуникационна мрежа, заместител са на плащанията с банкови карти. Електронните пари се определят като продукти със съхранена стойност или предплатени, при които данните за наличните средства, достъпни от потребителя се записват върху специално електронно устройство. В тази дефиниция се включват както предплатени карти, така и предплатени софтуерни продукти, използващи компютърните мрежи (понякога наричани дигитален кеш). При картовите продукти предплатената стойност се запаметява в микропроцесорен чип, внедрен в пластмасова карта, докато при мрежовите се използва специализиран софтуер, инсталиран в персоналния компютър посредством, който се записва стойността. Схемите за електронни пари се различават в зависимост от страните и продуктите. Повечето от тях оперират посредством презаредими карти, зареждащи се от банкови сметки посредством ПОС-терминали, телефон или Интернет. Понякога използването на е-money се съчетава и работи паралелно с други инструменти като дебитни или кредитни карти. МОБИЛНИТЕ И ИНТЕРНЕТ ПЛАЩАНИЯ се разграничават в зависимост от канала, през който платежната инструкция влиза в платежната система. Бързото им развитие е особено показателно в сферата на плащанията “на дребно”. Изискаванията на потребителите се задоволяват от нови схеми, комбиниращи по различен начин информационните и комуникационни технологии. Осигурява се избор от много и разнообразни платежни схеми. През Интернет се осъществяват В2В (business to business), В2С (business to customer) и Р2Р (person to person) плащания, като се използват дебитни и кредитни карти или инструменти на електронните пари, дебитни или кредитни трансфери, както и генериране на виртуална фактура до потребителите. Мобилните плащания обслужват сектора на микроплащанията.

Те се извършват посредством SMS-съобщения или чрез системата WAP, която позволява на потребителите (собственици на мобилни телефони и търговците) да се свържат с web-сайтовете на обслужващите ги банки и да достигнат до търсените от тях услуги. Известни са два модела: предплатени плащания - чрез предплатена, предварително договорена сума; плащания при падежа на задълженията по телефонната сметка при мобилния оператор на клиента, като те се включват в общия размер на сметката. В някои случаи телефонът се използва като канал за достъп до съществуващи платежни средства като кредитни карти или банкови сметки. Пълният цикъл на плащанията през мобилни оператори включва следните етапи: фактуриране, платежна инструкция на платеца,осъществяване на сетълмент между финансовите институции, уведомяване на бенефициента. ТЕНДЕНЦИИ В ТРАДИЦИЯТА: БАНКОВИТЕ КАРТИ Сред последните тенденции за осъществяване на контрол в сферата на плащанията е миграцията към EMV-стандарт (Eurocard, MasterCard, Visa). През 1994 г. MasterCard (тогава Europay International) обявява своето решение за прехода към чипове, които да се използват паралелно с досега действащите магнитни ленти върху кредитните и дебитни карти. Това е продиктувано от отчитаните все по-големите загуби, дължащи се на злоупотреби с банкови карти. ЕМV стандартът регламентира функционирането на универсално приложение за дебитни или кредитни карти и установява съответните оперативни правила. Основното преимущество на смарт-картите в EMV стандарт е, че е практически невъзможно да бъдат копирани или подправяни. Освен това позволяват контрол по отношение на последователната авторизация в оф-лайн режим режим. Основното предимство е по-скоро в новите бизнес възможности, които се откриват с помощта на допълнителното приложение. ЦЕНТРАЛНАТА БАНКАТА: надзорен орган и катализатор на новите процеси По отношение на oversight-а повечето централни банки осъществяват тези функции общо върху платежната система, като също така наблюдават и анализират развитието на електронните пари, събират статистическа информация и организират периодични срещи с издателите. В други случаи се налага широк набор от действия за изучаване на организационната, правната, административната и техническата цели на продуктите и операторите. Във връзка с отдаваното огромно значение на сигурността и ефикасността на всяко едно плащане централната банка извършва oversight-a на “новите” платежни системи и ги разглежда като част от цялата платежна система. Трябва да се отчитат и законовите рестрикции. Законите срещу изпирането на пари са приложими към новите схеми на платежни системи, визирайки издателите - кредитните институции. Установените лимити и малките по обем плащания през тях ги правят неатрактивни за нарушителите. Основните дейности на централната банка по пътя на осигуряване на нормалното функциониране на платежната система са надзор и подпомагане на безпроблемното осъществяване на сетълмента. За това на места основната оперативна функция или й се поверява, или тя се поставя като основен орган за контрол върху ефективноста и сигурноста на системите. Съществуват много и различни политики по отношение на ролята на централната банка като надзорна институция и начините за нейното осъществяване. В някои страни тя осъществява надзор над всички системи и споразумения за плащания “на дребно”, а в други се разчита на фокусиране върху oversight-a на отделни елементи на цялостната система за плащания “на дребно”. Съществува и практиката надзорните функции да се реализират в следствие на оценката на рисковете, свързани с всяка една от действащите системи. В тези случаи се разглеждат системния, ликвидния и кредитния риск. При други централни банки надзорът зависи от значимостта на всяка една отделна платежна система. Надзорът понякога е фокусиран върху договореностите, залегнали в основата на отделната платежна система, докато при други той се свежда до наблюдаването на основни типове платежни инструменти или на специфични аспекти на отделните платежни пазари. В много случаи централната банка притежава изключителната правна власт по отношение на регулирането на платежните и сетълмент системи.

Правата обхващат общ контрол на системата; добавяне или изменение съществуващи постановки; направляване, изпълнение, одобрение или отказ на промени в основополагащите правила на всяка една от системите. Навсякъде основните усилия на централните банки по отношение на надзора на системите за плащания на дребно и от тук по отношение на новите динамични начини за осъществяване на плащания, се съсредоточават в изграждането на ефикасност и сигурност на съответната система, често допълвани от действия за защитата на потребителите или относно прането на пари. За много централни банки ролята на катализатор и подпомагащ пазара е важна особено ще се отнася до плащанията “на дребно”, където те имат съществено по-слаба роля като оператор и надзорник. Действията в този смисъл са насочени към публикуването на информация и анализи за осъществяването на прозрачност; взаимна връзка с други надзорни органи, заинтересовани от нормалното функциониране на платежната система; поддържането на сериозни взаимоотношения с финансовите институции и асоциации както на национално, така и на международно ниво. Явор Димитров е началник отдел ”Платежни и сетълмент системи” в БНБ Бел. Ред. На сайта на Bank for International Settlements (www.bis.org) може да се намери обстойно проучване за използването на електронните пари и мобилните и Интернет плащания в над 90 държави, вкл. и в България. Каре 1: Въпроси пред централните банки Електронните пари като алтернатива на плащанията в брой пораждат редица важни за разрешаване въпроси пред централните банки по отношение на отражението им върху приходите, паричната политика и ролята на централната банка, свързана с надзора на платежните системи. Анализират се използваните схеми, предвидените предпазни мерки и статистическата информация за плащанията.в съответната страна. Централните банки, като регулаторна институция, трябва да се насочат към разрешаването на описaните по-долу проблеми, свързани с новите модерни платежни системи. Първата стъпка е парична политика. Въпреки че в момента средствата, минаващи през новите платежни системи, не оказват сериозно влияние върху паричната политика (поради ниската средна стойност на транзакциите и ниският таван на разполагаемите средства), централните банки взимат под внимание нуждата за обстоен мониторинг на тяхното развитие. Нито една за момента обаче не отчита негативно влияние върху размера на своите баланси, в следствие на намаляването на обема на банкнотите в обръщение в резултат на навлизането на електронните пари. Относно правната регламентация възникват въпроси, свързани с контрола върху издателите на електронни пари, надзора на платежните системи, ефектът върху потребителите и защитата на данните, както и законовите ограничения и задължения. За тази цел централните банки в страните-членки на ЕС въвеждат директиви, които целят осигуряването на свободно движение на информация, въвеждат минимални изисквания за издатели на електронните пари, прилагат общи изисквания към вътрешния надзор на институциите-издателки и общи стандарти за въвеждане на електронния подпис. Трябва да се взимат значителни мерки и по отношение на сигурността при използване на новите методи за плащане. Тук се включват чипове, устойчиви на фалшифициране, прилагането на сложни техники за криптиране и все по-надеждни средства за авторитизация на плащанията. Налагат се лимити върху стойността на въведената от потребителите сума, лимитира се размера на всяка индивидуална транзакция, като се използва ПИН за авторизация на платежна инструкция. BIS и Европейската централна банка въвеждат правила, които да очертаят основните функционални аспекти на електронните пари и налагат рискови анализи и списък от дейности за повишаване на сигурността. Тези правила се възприемат от централните банки на страните-членки на ЕС както и от други европейски страни. Каре 2 Пътят към успеха Широкото обсъждане и диалога между централната банка и други заинтересовани страни в платежния процес води до увеличаване на сигурността и ефективността на платежните механизми, което пряко и положително влияе на крайните потребители. Каре 3 Какво са е-парите? Електронните пари се определят като продукти със съхранена стойност или предплатени, при които данните за наличните средства, достъпни от потребителя се записват върху специално електронно устройство. В тази дефиниция се включват както предплатени карти, така и предплатени софтуерни продукти, използващи компютърните мрежи (понякога наричани дигитален кеш).

Оригинална публикация