Развитието на платежните системи 24.04.2003
Тенденциите, които следват развитите икономики, са съответствие на необратимите процеси на глобализация и предлагане на евтини и достъпни възможности за разплащане. В този процес България се включва чрез създаването на RINGS. Явор Димитров
Иван Дудев
Въвеждането на RINGS в реална експлоатация ще доведе до изменения в структурата на националната платежна система. Осигуряването на финалност на всички плащания в страната и обработката в реално време на брутна основа на системно важните* от една система, оперирана от централната банка, по сметки и с пари в нея, нетирането на малките плащания от системни оператори и използването на SWIFT като преносна среда са само най-основните характеристики на промяната. Новата структура ще доближи националната ни платежна система до тези на страните от ЕС и голяма част от кандидатките за членство в съюза. Доближаването на практика се свързва с “годността” за участие в TARGET.
TARGET е платежна система, съставена от Системите за Брутен Сетълмент в Реално Време (СБСРВ) на всяка от страните членки на Икономическия Монетарен Съюз и платежния механизъм на Европейската Централна Банка. Съществуват минимални общи изисквания към участниците в нея (виж карето). Тези изисквания бяха заложени в и Заданието за разработка на СБСРВ в БНБ и RINGS, която е в последна фаза на внедряване, е съобразена с тях. При изграждането на TARGET е използван принципа за минимална хармонизация. В условията на нарастваща финансова интеграция в евро зоната и уеднаквяване на бизнес нуждите на основните потребители на системата на ЕЦБ се оказа, че тя има нужда от промяна.
След дълъг период, през който бе наречена “moving TARGET” (поради липсата на яснота относно бъдещите изменения) от страните, опитващи се да приведат платежните си системи в съответствие с нея, в края на 2002 г., УС на ЕЦБ оповести стратегическо решение за TARGET 2. Очаква се тя да влезе в експлоатация преди втората половина на десетилетието. Основните изисквания към нея са:
- По-добро удовлетворяване на нуждите на клиентите, чрез осигуряване на хармонизация на услугите;
- Гарантиране на ефективност на цените;
- Готовност за бързо адаптиране към бъдещи промени, включително разширяване на ЕС;
Бъдещата система ще има по-хармонизирано ниво на услугите. Тя ще осигурява широко дефинирани основни услуги (предлагани от всички компоненти на TARGET 2 и определени в близко сътрудничество с общността на потребителите на системата). Всяка централна банка ще предлага и специфични за страната услуги. Основните услуги ще имат единна ценова структура за вътрешните и презграничните транзакции за цялата евросистема. Два са показателите за ценообразуване - по броя изпратени от участник съобщения или времето на изпращане на съобщението. Стойността на допълнителните услуги ще се определят отделно и независимо от всяка централна банка. Според решение на Управителния съвет на ЕЦБ, централните банки на страните кандидатстващи за членство в ЕС ще имат възможността, но не и задължението да участват в TARGET при присъединяването им към ЕС.
През септември 2002 г. започна работа Continuous Linked Settlement (CLS) Bank. Тя е резултат от инициатива на най-големите в света банки за клиринг на валутни сделки. Основна цел е да се намали сетълмент риска при валутна сделка, т.е. риска за страна по валутна сделка от плащане на едната валута и неполучаване на другата. Два са основните аспекта - кредитен (неполучаване на насрещното плащане по сделката) и ликвиден риск (неполучаване на насрещното в пълен размер и в определен момент). Елиминирането на първия се постига чрез прилагане на механизма pvp (payment versus payment), т.е. изпълнението на двете стъпки по една валутна сделка става едновременно за членовете на CLS Bank по сметките им при нея, и правилото за положително салдо по сметката на всеки участник. Все пак съществуват и изключителни ситуации – съчетание между пропуск на участник да захрани сметката си и движение на валутните курсове, при което стойността на средствата, дължими от CLS Bank към участниците в системата може да превиши сумарната стойност на валутите при нея. В такива случаи се прилага “Споразумението за разпределение на загубите между участниците”.
CLS осигурява методи за намаляване, но не и премахване на ликвидния риск – правилото за положително салдо по сметката важи сумарно за всички валути по нея и при липса на достатъчно средства в дадена валута по сметката на платец, CLS Bank прилага споразумения за валутни суапове с основните частни играчи на пазара. Разбира се, този механизъм не би могъл да реши големи затруднения на много участници в един момент. При настъпване на такава ситуация банката не гарантира сетълмента на всички по график. Участниците в CLS Bank са нейни акционери. Всеки от тях притежава по една сметка с подсметки за всяка от валутите, с които работи системата (USD, CAD, EUR, GBP, CHF, JPY и AUD). Има право да предлага услугата на трети страни. CLS Bank изчислява средствата, необходими за уреждане на група от сделки на нетна база и така намалява общата сума, необходима за покриване на задълженията по сетълмента. Kалкулираните нетни позиции трябва да бъдат преведени (в централно банкови пари) към предварително определени моменти в рамките на деня. Този факт говори за усложняване на управлението на ликвидността при участниците в CLS БBank.
Тъй като обхваща само част от FX търговията CLS сетълментът се осъществява успоредно с традиционния FX сетълмент. Бързото увеличаване на броя транзакции през CLS Bank през първите седмици от работата и обаче е сериозно свидетелство за перспективите пред нея. СИСТЕМИ ЗА ПЛАЩАНИЯ НА ДРЕБНО В областта на плащанията на дребно продължава да се разширява разнообразието от методи, базирани на банкови карти, които използват Интернет за пренос на платежната информация. Доминиращата роля на кредитните и дебитните карти се определя от широкото им разпространение и приемане, удобството на работа, относително ниската цена за потребителя (особено при презгранични плащания) и вече наложилото се използване, без да е необходимо физическо представяне на картата, например транзакции по телефона. Иновациите при личните он-лайн плащания са предимно в сферата на сайтовете за аукциони в Интернет. При тях информацията за плащането и потвърждението се пренася чрез използване на електронна поща, а самото плащане се извършва по сметки при доставчика на услугата или на лицата в банка. Удобството и широкото разпространение на мобилните телефони обуславя използването на безжичните мрежи за разплащателни услуги.
Към момента достъпът чрез мобилни телефони до платежни услуги е развит основно в три аспекта: плащане на сметки и извършени покупки и търговия с акции. В Европа се развиват схеми, при които мобилния оператор посредничи между търговеца и клиента като се обажда на клиента и получава от него потвърждение за плащане чрез въвеждане на PIN. След получаване на потвърждението, операторът извършва директен дебит от сметката на клиента в банка, или в други схеми нарежда плащане от предварително заверена сметка на клиента при себе си. Тенденцията за използване на ATM терминалите извън основната им функция за снабдяване с кеш, например за извършване на паричен превод и плащане на сметки, която сега се развива в световен мащаб, отдавна е факт за българския потребител. Използването на ATM за инкасиране на чекове, което се прилага в САЩ, или свързването им в Интернет за закупуване на билети и плащане на сметки, прилагано в Австралия, не са приложими на българския пазар на картови услуги.
В заключение иновациите в областта на разплащанията на дребно или се базират на банкови карти, или инфраструктурата им е аналогична на тази за използване на банковите карти. Изграждането на платежни системи които да отговарят на необратимите процеси на глобализация и а също така и на предлагане на евтини и достъпни възможности за разплащане са тенденции които следват развитите икономики. В този процес България се включва чрез създаването на новата си платежна система.
Явор Димитров е началник отдел “Платежни системи и сетълмент” в БНБ Иван Дудев, експерт “Платежни системи и сетълмент” в БНБ
Минимални изисквания към СБСРВ, които се включват в TARGET
- Правна и договорна рамка: Необратимостта и финалността на сетълмента се осигуряват чрез стабилна правна рамка на всяка национална СБСРВ. Отговорностите на всички участници и операторите на системите (националните централни банки) трябва да бъдат ясно дефинирани в нормативните и оперативни документи на системите, и договорно уредени.
- Счетоводни функции: Стабилна счетоводна рамка за осигуряване финалността на сетълмента - плащанията на брутна база в реално време трябва да стават по сметки в националните централни банки. Осигуряване на одит и архивиране на данните.
- Бизнес функции: Ясно дефиниране на платежния поток – механизъм на движение на платежната и сетълмент информация Ясно дефиниране на състоянието на платежните нареждания и на механизмите за уведомяване на участниците
- Техническо оборудване: Наличност на системите и комуникационните линии за осигуряване на работа в реално време. Сигурност на системите и комуникационните линии – интегритет, автентификация, невъзможност за отричане и конфиденциалност на данните.